На баща му. . .
Когато си отиват хората
Все нещо трябва да остане.
Една сълза, усмивка или малко
от умората,
Която да превърнеме в
спомен.
Когато хората отиват си без
време
Дори да го очакваме –
скърбим.
На тъжни плещи трябва да
приемем
Съдбата си - да продължим.
