Завръщане 1
Всичко се случи
толкова бързо, че не разбрах бях ли в отпуска или сънувах. Сега се завръщам у
дома. Не знам защо, но все пак чувствам и доста голяма доза радост. На хиляди
километри от вкъщи, макар и посрещнат по един приказен начин, на мен вече ми се
иска да съм се прибрал.
Влакът поддържа
ритъма си монотонен. През прозореца гледам препускащи дървета, зелени поляни и
пъстри цветя. Повечето пътници спят след тридневен музикален празник. На мен не
ми се спи. Завръщам се.
Оставих частици
от себе си, но и взех други от хората, които срещнах. Нищо от това, което се
случи няма да се повтори отново така. Енергията, настроението, музиката,
танците. . . нищо! Остава ми само радостта от видяното щастие и обич в очите на
хората. А хората бяха всякакви по възраст, по социално положение, цвят на
кожата, дължина и цвят на косата и по всякакви други признаци. Хора, дошли на едно вълшебно място, за да срещат
заедно изгреви, които се сливат със залези и после обратно. Дошли с единствения
влак, който стига до гарата на гр. Несокер, в Швеция. При това веднъж годишно.
А след три дни си тръгва обратно, отнасяйки обратно тази пъстрота, събрала се
от цял свят.
Завръщам се от
приказен фестивал, вълшебни нощи, зелени дни и много, много позитивна енергия.
Завръщам се без
да знам дали съм станал по-добър. Завръщам се, но знам, че съм станал по-богат.
По-богат на впечатления, познанства и красота.
Завръщам се
щастлив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук може да напишете това, което мислите за това, което видяхте и прочетохте.