Покой
Умората
затръшва ми очите.
Със
крясък си отива ръбестия ден.
Поглеждам
в огледалото - мълчите!
Последната
звезда догаря в мен. . .
Със
скърцане завъртам се към утре.
Не смазани
мечтите в мене драскат.
Отвън
лъщя, но знаеш ли какво е вътре?
С молба
за мъничко покой сълзи ме стряскат. . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук може да напишете това, което мислите за това, което видяхте и прочетохте.