Днес се събудих с една мисъл, която ме накара да се усмихна. А каква бе тя? Тя бе много прозаична и простичка, но наистина ме накара да се усмихна. Казах си:" Аз съм щастлив!" А после си обясних сам за себе си защо съм щастлив. Защото аз готвя! ДА! Защото готвя за други хора. Да, защото готвя за хора, които обичам и го правя с огромно удоволствие.
Звучи ви обикновено, елементарно, простичко, глупаво, може би дори странно. . . Не знам, но когато приготвям храна за хора, които обичам се чувствам повече от прекрасно! А аз обичам да готвя! Не, не съм готвач. Вчера направих първата си боб чорба. Не бях правил. Оказва се, че правилото за първия път все още важи. Едва ли ще направя втора такава боб чорба в живота си. Но е сигурно, че ще се опитвам и ще влагам цялата си обич и желание и за напред в правенето на боб чорба. И не само на боб чорба. Знам, че не е коледно, но е истинско!
Да, аз съм щастлив! Вижте ми усмивката на снимката по-долу. Вярно, снимката не е от коледните празненства и приготовленията за тях, но аз я показвам, при това отново, за да видите, че аз НАИСТИНА ОБИЧАМ ДА ПРИГОТВЯМ ХРАНА!
Весели празници! Обичайте се! И си го казвайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук може да напишете това, което мислите за това, което видяхте и прочетохте.