Родих се, живях и . . . .

Родих се, живях и . . . . оставих корени. Не е малко, нали? А след мен, ако успеят да ашладисат пъна, който стърчи над земята, то моите корени ще му дадат живителни сили. И дано новите клони протегнат ръце към слънцето изпълнени със зелени листа и, дай Боже, зрели плодове!

 

 

 

 

До тези мисли ме доведе посещението на едно гробище в Москва. Особеното, различното, може би изненадващото е, че всички цветя там бяха изкуствени. На входа се продаваха САМО изкуствени цветя. Може би е практично. Може би е удобно. Не знам. 

Но истината е, че намерих и едни истински карамфили положени в снега. 

 

. . . и пънове, пънове и. . . отрязани дървета. . .  

След това запалих свещ в църквата за покой на всички, които преди нас са напуснали нашия свят.