Днес започвам серия майсторски класове по "Сценично поведение" в София. До като се подготвях за първата среща с жадните за знание участници в майсторския клас се сетих за нещо, което съм писал много отдавна. Може би преди повече от десет години, но мисля че е подходящо.

Тост за: Прозореца

Този прозорец е от най-малките. От тези, които ти взимат всичко или те правят богат.

Ако си слаб, късчето небе, което се вижда през прозореца се превръща в блясъка на гилотината, която ти така или иначе не виждаш защото лежиш по корем в очакване на Нещо и се самосъжаляваш.

Ако си силен, обаче, той ще стане твоята пътеводна звезда, твоята цел, твоят най-добър приятел, който винаги ще те подкрепя. Който ще вземе блясъка на слънцето и ще озари зениците ти с вяра!

Този прозорец е от най-важните, защото те е виждал в хиляди ситоации. Знае тайни за теб и твоите приятели, за враговете ти!

Без него не можеш! Той е част от теб!

Да пием за това този прозорец винаги да бъде отворен за да можеш да полетиш към мечтите си!