Бавно стъпвам и се нося тихо покрай заспалите прозорци
и притихнали градини. Повечето дворни врати са затворени. Тук таме някоя
градинска лампичка свети, колкото да създаде мъничко уют.
Затворените порти ми се струват ясни - вероятно всички
са си у дома. Или пък просто не искат гости. Виж, отворените са ми
по-интересни. Дали пък някой не ги е оставил с цел случайни минувачи да влязат?
Дали пък не чакат някой конкретно? Също така е възможно самотни сърца да дават
знак, че чакат някого. Който и да е. Че някой още не е намерен, но за него все
пак има място в нечия душа и сърце. . . Или просто надеждата децата да се
върнат у дома поне за пет минути и да целунат майчини сълзи, не изсъхващо спукащи
се по набразденото от живота и мисли за децата лице. . .
Разплака ме, след дни трябва да си тръгвам за Барселона и болката е в мен отсега...благодаря ти
ОтговорИзтриване