Животът е странно място!

Животът е странно място. Колко ли още ще останем тук?

Само погледнете как се борим за да останем. А всички и от всякъде ни казват, че животът СЛЕД смъртта е истинският и прекрасният, и невероятният, и непевторимият ЖИВОТ! ХА! И сигурно са прави, защото никой не се е върнал да ни каже какво е Там. А и как да се върне? Ами ако са му направили предложение, на което не може да откаже? Ето ви едно.

Представете си , че сте от хората, които цял живот ( б. а. Тук във живият живот,преди СМЪРТТА ) вие сте били човек с, да го наречем, афинитет към живота с главно „Ж”. Тоест, бохема от най-чист вид, и сте се стремял да постигнете идеала си – жени и вино – вино и жени. От време на време култура и разговори на ниво над средното в страната в часовете около новините и филма. Е, тогава ако ви предложат в живота след СМЪРТТА да имате всичко това, което искате – защо да се връщате? Кому и какво да показвате, казвате и доказвате?

Ето и друг сценарий – вие сте тъкачка –многомашинничка. Прибирате се вечер. Почти не чувате от постоянният шум на становете, които тъчат, тъчат, тъчат и нищо не зависи от вас. Просто ако някоя нишка се скъса – връзвате я отново и пак, и пак, и пак. . . После минавате през супермаркета и пазарувате за вечеря. Взимате и бутилката ракия, която мъжа ви трябва да изпие днес. Прибирате се. Той гледа телевизора. Ако е от вида „Говоря с главният герой и четящия спортните новини – моля, не ме закачай!”, то тогава вероятно няма и да ви забележи. Ако ви забележи, ще е заради новата бутилка ракия и нужното количество салата за нея. Детето ви/децата ви, учат в стаята си. Всъщност само така изглежда. Чатят с някой от класа или пък педофил. На кой му пука. . . Вие влизате в кухнята и преди дори да имате време да си спомните онези времена, когато кухнята е била място пълно с ЖИВОТ, вече сте хванала ножа и режете салатата. Първо нея. После ще притоплите вечерята, а след вечеря ще готвите за утре. Така и така, вечер няма парагвайски сериали. А турските са тъпи. Не са като едно времешните. . .

Е, след така описаният ваш Живот, ако се пренесете на онова място, за което всеки ни казва, че е по-добро, но никой все още не е бил там от убеждаващите ни. И ако там някой, де да знам, Господ, Ангел, Дявол, Св. Петър или някой друг техен колега, ви предложи мечтаният от вас живот – обич, нежност, ходене на фризьор в гаража до вас, кафе с комшийките, копуване веднаж месечно на нещо САМО ЗА ВАС. . . Е ще се върнете ли да ни кажете колко е хубаво там? Ами ако мъжа ви, преобразил се в маша на тукашният живот, ви сграбчи и ви задържи тук за още десет или двадесет години? Ще издържите ли на това напрежение?

Ега го и живота, а?  Но май е по-добре да си живеем живота и да не мислим много за после, защото никой не се е върнал да ни каже какво е ПОСЛЕ! Ами ако е „Голямата прекарвация”?

Животът е странно място. Колко ли още ще останем тук? И защо ли. . .