Чужденец

Чужденец

Доживях да съм чужденец, при това не в собствената си държава, както други се чувстват понякога. На дванадесет хиляди километра от България. Там, където май повече от половината хора са чужденци. Е, добре, че не е в Съединените Американски Щати, защото там май всички са чужденци.

Кое ме накара да си мисля, че съм станал чужденец? Разбира се, че не е естественото положение, че съм в чужбина! Не. Случайно си спомних през осемдесетте години на миналия век, когато лятно време ходех в Бургас при баба ми и дядо ми на гости за цялата ваканция, как гледахме на един комшия Шкода-та. Имаше „аларма“! Това много ни привличаше особено вечер! Ходехме да я удряме, за да свири. Той от своя страна хвърляше по нас кофи с вода от 7-8 етаж. . . И така често, когато ни станеше скучно вечер. Но не само на нас, а и на момчетата от съседните блокови карета. Защото така бяхме разделени по махали – на блокови карета. Кога едно, кога две или три, но на физически принцип се деляхме и така играехме. Явно е бил естественият начин, защото и бабите ни, лелите ни, родителите ни също така другаруваха с комшиите – на физически принцип. Тази Шкода не беше обикновена. Освен, че беше с аларма тя имаше и чешки номер. Тя беше на ЧУЖДЕНЕЦ!

Този човек ако го видя сега няма да го позная. Но още помня, че имаше дънки, каквито ние нямахме. Нищо, че в морския град всеки има познат моряк и можеше да си купи чрез него от Кореком или от шипшандъра я дънки, я някоя блузка. Шипшандър наричаха магазина за моряци, в който се продава само срещу валута и на моряци. Спомням си, че в Кореком-а вървяха и рубли. Не си правя майтап! „Руските“ курсове на танкерите зареждаха моряците с командировъчни в рубли!

Дори и да не ми е точна информацията за Кореком-а, шипшандъра и валутите, това няма голямо значение за разказа ми. Бил съм дете и макар племенник на шеф-механик далечно плаване не пребивавах много често в тези магазини. Само ги обикалях и ги гледах с нескрито желание да си купя нещо, но нали нямах баща моряк и нямаше как да се случи. А май имаше нещо и свързано с международния паспорт при пазаруване там. . . соц-идилия. Както и да е, но ние не бяхме чужденци, а те също имаха право да си харчат парите в Кореком. Така че за нас тези магазини бяха „чужбина“.

Та този чех си го спомням още. . . Освен дънки имаше и фанелки с надписи, нищо че си беше чичко на 40 години. А може и да е бил на 35 дори! За сведение на четящите аз съм на повечко години в момента от него тогава. Но той беше женен за българка. Страшно – международен брак. Възможности да пътуват. Друго си е да си чужденец! Кефско, а?

Да, почувствах се чужденец. В далечен, слънчев, приветлив, топъл, усмихнат, красив, подреден Сингапур. Мога да изредя още красиви и много прилягащи на тази страна епитети. Спомням си, че в онези времена чужденец означаваше само едно нещо – богат човек! Не знам какво точно е да си богат сега, но знам, че да си с дънки и шарени фанелки, маратонки и да имаш бонбони „Тик-Так“ не беше по джоба на обикновения българин или поне не му се позволяваше да ги има тези неща.

Да, почувствах се чужденец! Тук, в Сингапур, нещата стоят така, че ме накараха да си спомня това време. Вероятно поради това, че страната е на петдесет години, които се навършват именно в 2015г. много от хората от по-старото поколение нямат особено образование, умения и знания. Това ги прави неконкурентно способни на огромната маса привлечени да работят тук чужденци, на които плащат много добре, за да обучават и възпитават местното население, да развиват бизнеса, да развиват високите технологии и т.н. От тук и усещането у местното население, че ако си от Европа или Северна Америка и си БОГАТ! Това рефлектира върху цените в някои магазини, малки пазарчета и други подобни места. Като цяло не може да се каже, че това е политика на страната. Тук всеки магазин е Кореком! Независимо, че Сингапур е едно от най-големите пристанища в света тук ШИПШАНДЪР НЯМА! Моряците обменят валутата в чейндж бюра и банки и пазаруват нормално в нормалните магазин, при това нормални стоки!

Да, почувствах се чужденец, но това възбуди и други мисли в мен. Аз като чуждестранен гражданин тук си имам своите и организационни и финансови проблеми като всеки друг. Те вероятно са съвсем различни от на местните хора тук. Но все пак са си проблеми. Едно време не съм се замислял за чужденците в България, за това дали и какви проблеми може да имат. За това, че не са си у дома или пък, че нямат интернет и мобилни телефони за връзки. То тогава и никой друг не си е мислил за интернет и мобилни телефони – тях ги нямаше изобщо на хоризонта!

Тук, в Сингапур, е като в България – над осемдесет процента от населението има собствено жилище! Значи те НЕ СА БЕДНИ хора! Защото тук недвижимите имоти са едни от най-скъпите в света. Освен, че страната е на първо място по милионери на глава от населението, но изчислявани само по авоари в банки, а не в недвижимо имущество и бизнес. Е?! Тогава къде е проблема? Не знам, но знам, че в очите на много от тези хора аз съм чужденецът, който аз съм виждал с моите очи като дете и младеж у дома в България. Мислил съм си, че би било добре и аз да мога да съм като тези хора – да имам техните възможности и да се обличам с дрехи и обувки от магазини, които не всеки може да си позволи. С една дума да съм и аз чужденец. Мислил съм си, но не съм споделял. Сега вече си признавам и споделям. Просто останах силно удивен от това, че мечтата или, по-просто казано, желанието ми се сбъдна. Не съм повече или по-малко щастлив от това. Не ми е било цел! Просто се случи. Но пък мога да кажа, че сега съм чужденец! Внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне!