Детството

Детството

Беше отдавна. Бях малко момче.

Нямах мустаци на мойто лице.

Имах усмивка, не бях с очила. . .

И вярвах, че винаги ще е така.

Времето - пясък през пръсти тече.

Виждам се често - малко момче.

На същата улица, същият смях. . .

Само че всичко започва със "бях".

Често мечтая да бъда дете.

На "моята" улица всичко да спре -

Вятарът, слънцето, луната и тя.

Къде сте, приятели? Къде сме, деца?

Тук счупих прозорец.

Тук череши съм. . ."брал".

Тук вятъра гонех,

а тук по Лили мечтал. . .

Имам си нещо, което не давам!

Имам си детството, което познавам!

Пазя в сърцето си всички мечти,

пазя игри и момчешки бели.