За лъскавите топки в празничната нощ

За лъскавите топки в празничната нощ

Коледни и новогодишни празници са. Навечерието на новата 2020 година е. Не знам кое число е по-сакрално това на Милениума или именно това почти незабележимо 2020. Но не това е важно днес. Тоест, не това ме вълнува мен.

Обикалям магазини, молове, търговски центрове и тям подобни обществени места за обмяна на пари срещу надежди и мечти. . . Навсякъде има „коледни” дървета с милиарди лъскави топки за украса. Та за топките ми е думата. Изящен геометричен обект. Освен това са ги направили и лъскави, и бляскави, и разноцветни. . . Всъщност какво би бил празник без топки? Имам предвид топки на елхата, топки в чиниите ( разбирай кюфтета ), топки в мечтите на празнуващите ( тук става дума предимно за мъжете ) и топки навсякъде всъщност, във всящо нещо.

И се сетих, че човекът е много подло същество. Долно и гадно до степен да се величае сам себе си, понеже другите земни твари няма как да кажат каквото си мислят за човека. Ни лошо, ни добро – само истината при това отчайващо честно. Лошото е, че не винаги ги разбираме. И тук идва на дневен ред проблема с топките. Не онези от елхата и многото гирлянди. Не лъскавите топки, които празнично пробляскват и радват мало и голямо. Не! Тук иде реч за топките с главно „Т”.

Всеки има поне една комшийка стара мома, която си има котка. То всъщност не е котка, а е котарак. Ама не е и котарак, защото тя, когато го е взела още там на 45 дни или на 3 месеца е отишла при ветеринаря и надлежно се е осведомила какво да прави. И след Н-тата имунизация е дошло ред на топките. Защо ли? Защото хем няма да пикае навсякъде и да ѝ мирише, хем няма да тича нагоре-надолу, а тя да го гони като някоя ненормалница. Ама това мъжкото животно да препикава тук и там какво значи? Значи, че има ТОПКИ и си загражда територията. Обявява на всички наглеци, че ако навлезат в неговото царство ще имат проблем. Капиши? Е, на тази всеобща наша комшийка котето няма този проблем. Не се занимава с глупости! Нейния Пухчо си седи кротко на прозореца по цял ден и гледа невиждащо към улицата. Е, може и да е задния двор, но той гледа невиждащо и му е все тая.

Ами да. Все тая му е, защото като ти резнат топките и ти е все тая. Дедо Господ си знае работата. Той не е заложил всичко на една карта, както на някои им изглежда. Не. Той мъдро, както винаги, е разпределил задачите. Е, на тези малки „топчици”, които всеки котарак има, той е поверил задачата да дават криле. Да! Така е. Само си помислете и дори си спомнете котарака на другата комшийка, тази, дето не е чувала за ветеринар. Та нейният Цезар вилнее из цялата махала. Тук ще се сбие, там ще прихване по мартенски някоя котарачка за вратлето. . . Но той е Котарак и има топки. Него не можеш го спря да скочи от прозореца на втория етаж за да измяучи на онази котарачка в ушето. Или да отиде и да се разправи с онези нахалници от долната махала, дето само мяучат наоколо. .. После да се върне през балкона, като е минал по големият клон на липата отсреща. . .

Така е и с човека. Като му „резнат” топките е много трудно да го накараш да се вдигне от дивана, да се разходи в парка, да се усмихне на непознат, да прекОпа градинката пред блока ей така, без да са го карали. Да отиде да играе мач в парка или на риболов. Да направи скандал за неправилно паркирала кола или опит за измама в магазина. Просто, защото му харесва да отстоява позицията си. Просто, защото му харесва. . . Човекът като „остане без топки” има два варианта. Единият е да складира мъката си в пустотата на шишетата, които е опразнил сам и понякога с приятели или познати, да си лежи на дивана и май друго няма. О, има, да си се самосъжалява, но. . . А вторият. . . Ето тук идва трудното. Вторият начин е да не показваш, да не позволяваш дори да ти „резнат топките”. А ако това се случи, да намериш повод, да се окопитиш, да „намериш нови топки”, нов стимул, който да ти дава сила, хъс и да те прави не лениво и дебело коте, а Котарак. Да с главно „К”.

Весели празници! Това с котките е метафора, нали разбрахте!?