Закуска по сингапурски

Закуска по сингапурски

Сутрин е. . . часът е 8.15 и улиците още са тихи. Хората лениво се подготвят за деня. Най-често работещия бизнес в града по това време на денонощието са местата за хранене наречени фудкортове. Оставих дъщеря си на училище и преди да се насоча към срещи и задачи ще закусвам. На снимката по-долу виждате типичния сутрешен сингапурец да закусва. Снимката съм направил от моята маса в отсрещния фудкорт. 

Особено е усещането сутрин. Хората все още са тихи, тези, които бързат са само с кафе в ръка. А другите със спокойствието на католическа катедрала поглъщат на големи глътки утринната светлина, палитрата от аромати и все още относителната тишина на града. Само след час от това място тишината на свой ред ще бъде прогонена от рева на коли и мотори, подвиквания на забързани доставчици, сервитьори ( ако можем да наречем работещите на такива места сервитьори ), домашни помощнички тръгнали на пазар. . .   

Запомнете този пътен знак и мотора. След малко ще ви ги покажа пак. Преди няколко дни писах за това, че искам да закусвам прата с яйце и копи си ( Egg prata and Copi C ). Днес реших, че това ще ми се случи. И слава Богу, защото намерих място, на което кафето ( Copi C ) ми допадна с плътния си вкус, аромат и бързината, с която ми го донесоха. Разгледайте снимката по-долу. Ще започна от кафето. Това е локалния начин на приготвяне на кафе. Вероятно някъде в годините назад, когато английският език е навлизал по тези територии вместо КОФИ местните хора са почнали да го произнасят КОПИ името на ароматната напитка и така си е останало до днес. Добавката "С" или "О" на английски означава дали има мляко или не. Специално в моето Copi C има мляко, кондензирано мляко, захар и кафе. След като са смесени в едно канче се разбъркват с енергично движение и метална лъжичка, изсипват се в чаша ( за консумиране на място са пластмасови имитиращи порцелановите, стъклени, като моята или порцеланови. Ако искате да си го вземете за вкъщи или на работа ви го предават в хартиена еднократна чаша с пластмасово капаче и поставено в специално найлонова торбичка без дъно за стабилитет на питието. Остава още един начин на сервиране за вкъщи - в найлонова торбичка. ) Когато се сипе в чашката последно се долива гореща вода, като целта освен допълване на течността е и измиване на чашката. Забравих да кажа, че преди да се налее кафето в чашата, тя се загрява и изплаква с гореща вода.

  

Сега е време да ви кажа какво имам по чиниите. Разбира се едното е прата с яйце - така мечтана от мен. Това е индийския еквивалент на нашата баничка. Приготвя се пред вас от топка тесто, което се разстила умело с ръце. Само мъже го правят. После се поставя на гореща метална плоскост, на която се пържи и пече едновременно. Има малко мазнина на плоскостта, но не е достатъчно за да се пържи наистина. Според заявката ви в пратата може да бъде добавено яйце или кашкавал. След което тестото се нагъва в произволна форма и се обработва термично. Замразени прати с неправилна кръгла форма можете да си купите в магазина. Слагате ги в нагорещен тиган с капка олио и ... Да ви е сладко! Познайте дали не бъркам яйце със сирене и не си правя банички на тиган! Става изумително вкусно. Единственото, което ми липсва е бозата. Не че не мога да видя как се прави в интернет, но си е друго да си отвориш бутилката и да си налееш в голяма чаша доволно количество резлива бозичка.  Да не мечтаем излишно и на глас. 

В малката чинийка има сос. Това е curry fish. Не, няма риба или ако има не се усеща никаква миризма. Но има кимион, има люта чушка, нещо доматено, което слабо се усеща и някои други подправки, напомнящи ястие с бамя - гювеч, паприкаш и други подобни. Много е приятно да си топнеш малко от пратата вътре. Разбира се, че има и други сосове, но аз не съм ги опитвал. Намерих си моя от първия път. 

За вилицата и лъжицата. Това е индийска храна. Радвайте се, че и това имам! Индийците, за тези от вас, които не ме разбраха веднага, се хранят с ръце. Нож!? НЕЕЕ! Първо в този край на света ножове не се предлагат освен в ресторанти с западноевропейска култура и високо ниво изобщо на обслужване. В Азия често пъти съставките се нарязват предварително при готвенето. А пък ако поръчате в китайски ресторант ЦЯЛА патица по пекински ще получите и допълнително нарязване и сервиране от сервитьор или готвач. Отново няма да имате нужда от нож, за да се храните, така както сте свикнали. Като съм почнал за приборите ще ви кажа и за салфетките. Тези хора не използват салфетките по време на храна така, както ние. Не се предлагат дори в повечето ресторанти. По магазините ще намерите предимно бели, мръсно бели и/или жълти малки квадратни салфетки. Ако сте свикнали да имате на масата си подобно нещо ви е нужно да се разходите до IKEA или някой японски магазин. Предупреждавам - скъпи са. Няма търсене и вероятно за това са скъпи. За това пък пакетчета с десетина носни кърпички можете да купите за 30 цента във всеки фудкорт или на улицата от хора с двигателни и ментални проблеми в колички. Така си подпомагат живота някак си. . . 

Аз му хапнах добре, но късмета на търпеливия наблюдател ме споходи. На съседната маса, която сглобиха и поставиха специално за тези двама души наблюдавах интересна и доста типична за района гледка. Виждате знака зад русата жена, нали? И част от багажа на мотора. Обърнах ви внимание, защото сега вече има маса. А чакат още поне десетина маси да се сложат долу на тротоара. Но думата ми е за друго. Сервитьора, не знам как иначе да го нарека, донесе меню. Преди да го подаде на хората избърса масата с кърпа. Кърпата, без да гледа, постави на масата зад себе си. А там има друг клиент. Вижда се маската му. Понеже не искам да снимам хора, които не са ми дали съгласието си отрязах кадъра до маската му, а жената е с маска и едва ли ще я познаем... Представяте ли си как се случва това? Но на никой не му прави впечатление. Всички го приемат за нормално. Тук хората не се впечатляват много от подобни постъпки. Всички са толерантни и търпеливи. Усмивката е най-често срещания жест. Случва се да се разхождаш по улицата и някой да те загледа и да ти кимне. Просто така. Малко като едно време на село, когато хората се поздравяваха и си говореха. Всъщност вероятно и сега в българските села хората, доколкото са останали там правят точно така - поздравяват се с усмивка, споделят по нещо и продължават по делата си.

Аз си изядох закуската с удоволствие. Ароматното кафе и вкусната храна си казаха своето. Готов съм за нови творчески подвизи. А в края на деня ще взема отново дъщеря ми от училище и заедно ще се приберем у дома, за да посвирим на цигулка, да напишем домашното и да играем със съседските деца.