Сингапур + ваксинация = Изненада!

 Сингапур + ваксинация = Изненада!

Човек дори в родината си да живее все ще има с нещо да се изненада. Аз в последните повече от шест години живея в Сингапур. Изненадите следват ден след ден. Има една книга от Владимир Цветов „Петнайсетият камък от градината на Рьоан-джи“. Тази книга е за Япония, но в основата си тя има за мото следният факт. В будисткият храм Рьоан-джи, в Киото, който е построен през 1450 година. Към храма има и така наречената каменна градина от петнадесет необработени камъка. Във всеки един момент един от камъните е скрит от друг камък за погледа на посетителите. Ако се преместиш малко в ляво или в дясно ще видиш скрития до момента камък, но друг ще изчезне от погледа ти. Посланието е, че никога няма да видиш всичко наведнъж, но ако успееш, то ти ще достигнеш просветлението. Сингапур е абсолютно същата такава „каменна градина“.

Модерна и технологична островната град-държава не просто изненадва всеки ден, но продължава да се развива и да готви нови впечатляващи ума и сърцето архитектурни, обществени, организационни и културни изненади. Говорейки за изненадите идва ред на същността на днешната ми споделена съкровена среща със Сингапур.

Всички знаят, че е време за ваксинация. Масово по света текат мероприятия свързани с пропаганда, агитация, реклама, убеждаване, разубеждаване, анти-агитация, антиреклама и т.н. събития в интернет пространството и в медиите. Всякакви капацитети изказват мнението си за една или друга ваксина, но каквато и да е ваксината, то тя е онова неизбежно зло, което рано или късно ще ни се случи. В детството ни сякаш нямаше задължителни ваксини? За посещението на страни от „третия“ свят не ни ли трябват и сега ваксини, които са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ? Дали това, което се поставя е тествано и годно оставям да се реши от други хора. Тук в Сингапур ваксинацията върви от най-рисковите групи към по-малко рисковите такива. Явно имам вид на силно застрашен, защото тук ЕГН няма, но все пак има рождена дата...може и заради нея да съм поканен за ваксина.

Работейки с деца като педагог аз влизам и в категорията която ТРЯБВА да е предпазена и да предпазва от зарази другите. Така че без да мрънкам много направих регистрация за ваксинация. Направих я чрез телефона си за около 5-6 минути. Веднага след това получих смс за потвърждение, че всичко е протекло както трябва. Седмица преди днешния ден получих напомнящ смс. А вчера последно бях подсетен за предстоящата ми ваксинация. Нищо особено, нали?

Убожданията не са ми от любимите преживявания. Подобно на зъболекарския преглед, който никога не ми е бил любим, така и поставянето на инжекции, по-познато като „биене“ на инжекции ми е крайно неприятно. Не ме е страх! Не се подсмихвайте. Но при всяко положение не плаках, както вероятно си мислите, че съм направил. Но да се върнем на събитието Ваксинация. Пристъпвам към входа на сградата. Ваксинацията се провежда в така наречения комюнити клуб. Пред входа има наредени столове в две групи: за хората, които искат да се ваксинират, но в момента има много хора вътре и за хората, които искат да се запишат за ваксинация. Въпреки високото технологично ниво на организацията в Сингапур също живеят хора на преклонна възраст, които не умеят да боравят с умните телефони по-различно от аналоговите телефони. Има две гишета за записване.

Това мястото за запазване на час с помощта на служител и двете оградени места за чакане. В дъното в дясно е входа към ваксинационния център на третия етаж.

Пропускам този момент и подхождам към входа на сградата. Там чакат няколко човека, които любезно питат и проверяват дали днес ми е датата, сверяват смс с днешната дата и тогава ме пускат. Процедурата отнема около 45 секунди.

Тъй като днес ми е ден за медицински манипулации и прегледи аз съм отишъл не в 13.00 ч. както ми е назначено по мое желание, а доста по-рано – в 9.10 сутринта. Има такива дни, нали знаете? Правиш – струваш и се събират еднакви дейности наведнъж без да си го мислил. Човекът, който ме проверява ме пита за днес ли съм и аз му обяснявам, че поради зъболекарски преглед на дъщеря ми по-късно идвам няколко часа по-рано. Питам дали е проблем, а то ми казва: Аз дали Ви попитах, сър, за колко часа сте? Само датата е важна за нас. Така де, в един ден могат да бъдат ваксинирани Х броя хора. За тях трябват и Х броя ваксини. Всичко се планира тук.

Качвам се в асансьора и на третия етаж ме посрещат други няколко човека, които любезно ме упътват да мина през баскетболното игрище, да да има такова на третия етаж, където има организация за чакане. Подредени са столове, има навес, климатик за външно ползване... На разни места са поставени табели колко време ще чакам ако съм стигнал до тук. Поради липсата на опашка влизам веднага.

Ясно се вижда навеса с климатиците и мястото а изчакване преди да се влезе в залата за ваксинация. В дъното в ляво ( на втората снимка ) се вижда входа от асансьора. 

На повече от десет маси са разположение техника и хора. Отнема около пет минути да ме разпитат за здравословното ми състояние, да сверят данните ми от личната карта и редица други информации. Изготвя ми се стикер с името и данните. Получавам книжка с разяснения и ме отпращат към следващото поле за чакане – преди сепаретата за ваксинация. Точно седнах и ме извикаха. Млад човек с медицинско образование отново провери кой съм, пита дали съм здрав и т.н. Обясни ми отново всичко и изслуша отново обясненията ми. После ми постави ваксината. ДА! Не плаках! Не болеше ама хич!

Отправи ме да чакам последна проверка на състоянието ми. Това става след 30 минути. В компютъра пред себе си медикът записа часа на ваксинация. Записа го и в документ предназначен за последното гише. Точно 30 минути след ваксинирането ми, в часа написан на бележката чух името си по уредбата и номера на гишето, на което да отида. Каква бе изненадата ми, когато чух трудната си фамилия и бащино име да бъдат произнасяни правилно и какво уважение изпитах към този човек не мога да ви опиша.

В ляво се виждат сепаретата, в които се провежда самата ваксинация. В дъното в дясно е изхода, а в ляво от него е последната проверка, след като си престоял 30 минути на столчетата в далечната част. В дясно се вижда малка част от баскетболното игрище и зоната за изчакване от предните снимки. Под мен се намират първите посрещащи в залата и вписващи данните в компютър. Столовете, които са ориентирани на ляво са за изчакване преди ваксинацията. 

Последна проверка на състоянието ми. Напомняне за датата на втората ваксинация. Получих лист, с който да се явя. На излизане ми дадоха кутия с маски за еднократна употреба и 500 милилитра санитайзер. Вода ми предлагаха и аз приемах на всички позиции почти. 

На изпроводяк попитах мога ли да снимам за блога си. Любезно ме помолиха да изчакам мениджъра, който се оказа симпатично младо момче. Уточнихме изискванията за конфиденциалност и позициите ми за снимане. След това снимах и показах снимките на младежа. Благодари ми и предложи отново вода. Всичко това за около 45 минути. И едни безкрайни усмивки и търпение от всички. ОТ ВСИЧКИ, които са доброволци тук!

Изненадата днес дойде от няколко места. Първото е това прекрасно, усмихнато и топло отношение към всеки в залата, а тя поема около 150 човека вероятно. Към тях прибавяме и многобройния персонал, който всеки ден работи на това място за здравето на хората. Следващата изненада е, че няма да е изненада същото отношение и организация в School dental center към Health Promotion Board. Подобна организация там вече виждаме няколко пъти. И отново всичко е безплатно или на символични цени. 

След шест години в Сингапур все повече се убеждавам, че не само един е скрития камък в "каменната градина" на Сингапур. Тук всеки ден разбираш, че все по-алко то това, което си мислил, че ти е ясно всъщност ти е ясно. Честно казано предпочитам този непонятен за мен, добре организиран и насочен към пората ред, в свят далечен и непознат за нас европейци, африканци, северно и южно американци и австралийци пред хаос и безредие, липса на отношение и уважение първо към себе си и после към всички и всичко, което те заобикаля.