За българското кисело мляко и последствията от употребата му зад граница

Тази история е базирана на. . . всъщност първо прочетете историята.

 

Поради красивата ни природа, благоприятният ни климат и подходящият за чужденци, не до там висок стандарт на живот у нас, в последните години много чужденци в пенсионна и не само пенсионна възраст избират да живеят в България. Основно се наблюдават преселници от Великобритания и Япония. По причини, които се обясняват с правилата на комуната, на доверието в познатия и опита на предишните заселници всички чужденци у нас, които наброяват сравнително по-голям брой хора са се заселили на групи. Когато едно семейство намери подходяща среда и прием за себе си бърза да извести приятели и роднини за това. Веднага след това проявилите интерес започват да се присъединяват към пионерите-заселници у нас.

Този разказ може би е за едно семейство японски пенсионери, които са се заселили в малко българско градче в полите на Стара планина, но може и да не е. Зависи от Вашата гледна точка, драги читателю. След като са отдали на родината си дължимото под формата на десетки години труд и данъци семейството на Насадиго сама решава да потърси място извън пределите на страната на изгряващото слънце. Място, на което да живее далеч от стрес, но обградени от усмихнати хора, чиста природа и просторни поля, високи планини и буйни реки.

Първоначално те нямат представа накъде да поемат, докато един ден, пазарувайки в магазина до тях погледа им не се спира на кофичка кисело мляко с красивото име България. Госпожа Насадиго с трепет подава иначе добре познатия кисело-млечен продукт на своя съпруг и с усмивка на облекчение му посочва името изписано на етикета. О, чудо! Отговорът е бил винаги пред очите им, но те са го подминавали без да го познаят.

Името България присъства на киселото мляко, което се прави на базата на купувания от България -  Lactobacillus bulgaricus в страната на изгряващото слънце и е по-добре продаван продукт от КОКА-КОЛА в Югоизточна Азия. Договорът на японската компания Meiji с българските ѝ доставчици скоро бе преподписан до 2040 г. 

Започват трескава подготовка за разузнавателна екскурзия до желаната дестинация. Надяват се да намерят лелеяното кътче, в което да прекарат старините си, наслаждавайки се на българското кисело мляко направо от... мандрата. След три месеца, натоварени с фотоапарати, най-нужните вещи и огромни ентусиазъм и надежда те кацат на летища Враждебна в столицата на слънчева България. За първоначалния шок от срещата с българските таксиметрови превозвачи ще премълчим. Също така и за качеството на автобусите, които превозват свободно пътуващите български и чужди граждани по иначе прекрасните пътища на родината ни също няма да споменаваме. Предварителното проучване е повело семейство Насадиго към китните български градчета с възрожденска архитектура и калдъръмени улички, сгушени в полите на стария Балкан.

На това място ще прекъсна разказа за премеждията по преселване, закупуване на имот, адресни регистрации и редица други стълкновения с българската държавна и общинска администрации и ще премина направо към по-следващ етап от живота на Насадиго сама и неговата тиха, добра и винаги готова да поднесе чай съпруга.

Две години след благополучното приключване на всички формалности, които съпътстват едно такова смело решение да се преместиш в чужда и далечна държава разказ ми продължава с гостуването на единствената дъщеря на господин и госпожа Насадиго, които българските им съграждани с обич и гордост преименуват на Садови, те посрещат единствената си дъщеря – Йоши. В уютният им дом, строен преди повече от 150 години двамата щастливи от престоя си японски пенсионери приветстват дъщеря си. Градина с цветя и японски фонтанчета обгражда с нежна прегръдка старата българска къща, скрила тайни на възрожденци и радетели за по-добра и свободна България.

Крехката физика, вечно усмихнатото лице и спокойния нрав на Йоши първоначално могат да заблудят всеки, че тя е безпомощна и беззащитна в този свят на груби и агресивни хора. Зад винаги сведеният към земята поглед Йоши крие силен, неотстъпчив нрав, последователност на решения и постъпки, както и огромна жажда за нови знания и познанства с хора от целия свят. Вероятността някъде в далечното минало Йоши да има дядо самурай не е изключена, предвид личностните ѝ качества, но историята и за това мълчи.

За времето на своя престой в България любознателната Йоши успява да посети всички музеи, исторически и културни паметници, събори, механи и някои градски празници в радиус от 57 км. Също така присъства на Празника на розата в гр. Казанлък, който и дава идея за още един здравословен бизнес, който тя може да направи с България след бизнеса с киселото мляко, който е в основата на това майка ѝ и баща и да се преселят у нас. А именно розовото масло. Но има едно събитие, което белязва не само нейните бъдещи планове, но и тези на мъжа ѝ, които, поради отсъствието си на това гостуване в България дори и не подозира.

В своята история средновековна Европа е известна дори и със забрана хората да се къпят. Църква и власти смятат дори това за вредно. Не е точно така с японците. В страната на изгряващото слънце банята е култ. Банята е нещо, без което хората не просто не могат. Хората знаят, че е здраве. Събитието, към което моят разказ води е посещението на градската баня.

Йоши, водена от любопитството си и от своята майка посещава градската баня в градчето, в което родителите ѝ вече повече от две години щастливо живеят. Разбира се, че нашата градска баня е доста различно място от японските такива и младата госпожа е силно впечатлена от архитектура, минерална вода, обстановка и наличието на ТЕЛЯК.

Историята мълчи дали майка и дъщеря са влезли по грешка в мъжкото отделение. Мълчи и дали в женското отделение не работи теляк, а не телякиня или както се казва жената, която изпълнява такава функция в банята. Познавайки малко далекоизточните нрави ще ви кажа, че голотата не е сред проблемите на японците. Вероятно това също  допринася за последвалите събития, които произтичат от това посещение в гореспоменатото обществено заведение. Не знам дали майката на Йоши не е повтаряла името на дъщеря си много често и Киро, така се казва теляка, който работи в банята, не си е мислел, че Йоши означава Още ( Не забравяме, че сме оттатък Я-товата граница* и говора е доста по-мек. Лесно може човек да се обърка. ).

Ето само някои факти. Съпругът на Йоши е генерален мениджър на компания за производство на козметика и в частност продукти за баня. Вероятно и това е подтикнало Йоши да изследва градската баня… не знаем. Друг факт е, че само три месеца след връщането на Йоши в Япония съпруга ѝ “пуска“ на пазара серия продукти наречени “Kirei Kirei”. Съдейки по начина на изписване и илюстративната графика на продуктите и специално на шампоана то посещението в градската баня е дало силно отражение на тази иначе добра серия продукти.

Остава само един неразгадан въпрос, но съм сигурен, че няма да научим скоро отговора. Разкриването на тази загадка е съпроводена и с липсата ми на знания по японска филология. Та въпроса е дали името на серията “Kirei Kirei” не е посветена на този самоотвержен български теляк, който, както стана вече дума се казва Киро. И ако е така как точно, с какви доводи тихата и кротичка Йоши е успяла да убеди съпруга си да назове цяла серия продукти на човекът представил толкова достойно България?

Прилагам документи, за да не си мисли драгия читател, че си измислям нещо. Аз лично с удоволствие употребявам серията продукти вече няколко години. И също съм благодарен за качеството им. Не знаейки кому да благодаря отправям своите лични възхищение и уважение към българското кисело мляко, което така или иначе е в основата на всичко.

Обърнете внимание на този продукт за баня. Името "Kirei Kirei" изписано с главни букви ме кара да мисля, че историята, която ви разказах е истинска. Също така йероглифа в ляво под името, този с ПЛЮСА до него ясно и категорично описва някои процеси, които според мен са в основата на тази серия продукти. Потвърждава се и от графиката по-долу. Снимката, макар, че е направена в моята баня ясно показва, че продукта има различни аромати - грозде, праскова, ябълка и други. Оставям на вас тази информация, за да помислите отново каква ли е причината да има такова разнообразие.

Тази история е базирана на авторовата фантазия и няма претенции да бъде истинска по отношение на фактите, които са свързани със семейство Насадиго и тяхната дъщеря. Истински са фактите за компанията Meiji, Я-товата граница, както и за Lactobacillus bulgaricus. Също така и по отношение на доброто впечатление, което ние българите винаги и навсякъде създаваме фактите говорят сами. Всякакви съвпадения с вас, нас  или тях са случайни! 

*Я-това граница - Това е въображаема линия, която преминава вертикално през гр. Плевен и на юг през гр. Пловдив, като разделя България и диалектите у нас на два вида - твърди и меки. За твърди се смятат западните, а за меки източните диалекти. Пример: на запад казват хлеб, а на изток хляб. В споменатите "погранични" градове и районе се наблюдава интересна смесица на меките и твърдите български диалекти.