На къс повод

 На къс повод

Бях в парка. Вчера. Просто разходка. Пред мен домашна помощничка разхожда куче. Малко, къдраво и с подвита опашка. На всяка крачка плахо се оглежда. Помощничката го води на къс повод. Навила си е около ръката голямата част от повода и е оставила някакви си 25-30 сантиметра за кучето. Свободата му се ограничаваше до радиус от 30 сантиметра. Повода бе удължен само веднъж и за малко. Кучето трябваше да изпълни естествените си нужди на тревичката.

В същото време жената не откъсваше поглед от телефона си. Често пъти не е позволено на помощничките дори да имат телефон в себе си. Да, кучето няма да каже на никой. Но и явно никой не се притеснява за него, след като поведението му е такова – свита под тялото опашка и страхлива походка с реакция на всеки шум.

В този момент дочух тих сигнал и почувствах вибрациите на телефона си в джоба ми. Стреснах се леко. Вероятно се бях замислил за кучето на късия повод. Усетих леко притеснение, но извадих телефона. Активирах екрана и О, ЧУДО! Получих съобщение от министерството на здравеопазването, че от понеделник ще можем да ходим по 5 човека в ресторант или други обществени места и заведения. Ако сме ваксинирани и до 8. Дори има шанс да ни позволят да се върнем на работа по офисите ни. Е, кажете сега, това не е ли повод за радост?

А кученцето продължи да е на къс повод и страхливо да се „разхожда“ в парка съпроводено от домашната помощничка с телефона.