Онези автобуси, нощните…
Автобусите вечер са толкова тъжни. . .
Уморено вървят по прашните пътища на
заспалия град.
На някоя самотна спирка може и да чака
някой, който е закъснял за дивана в хола си и новините в осем и дори тези в десет. Качват го.
Пренасят го до друга самотна спирка. . . А после. . .
В светещите им търбуси се чуват шумове,
които през деня почти не можеш да чуеш от околния градски звуков фон. Огромните
им гуми настъпват безмилостно асфалта и грайферите звучно прехрускват някое
случайно камъче. Скърцането на амортисьори и пружини и дори дъха на нощта можеш
да чуеш. . . А после. . .
А после и ти слизаш точно толкова сам,
колкото и онзи от самотната спирка. Тътриш крака или крачиш забързано към своя диван
и своята доза среднощен син екран. . .
Кой прибира по домовете шофьорите на тези
тъжни, огромни и пусти от човеци автобуси?
Снимка от Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук може да напишете това, което мислите за това, което видяхте и прочетохте.